Чудили ли сте се някога какво се случва в главата на интервюиращия ви по време на интервю? Дали има таен алгоритъм на разговора, играе ли се някаква специална игра със скрити ходове, които в крайна сметка ще определят решението му да ви наеме, (ако е работодател) или да придвижи напред кандидатурата ви (ако е рикрутър)?
В работата си съм срещала най-разнообразни подходи към отговора на този въпрос. От изключително духовити, до безкрайно уморителни в стил „поток на съзнанието“, които се налага учтиво да прекъсна. Често ме питат и „Какво имате предвид?“
Нека не забравяме – срещата ни е по повод кариерата ви, така че не очаквам да споделяте лична информация. Искам да разбера как гледате на себе си и опита си дотук в контекста на възможността, която коментираме. Искам да чуя защо смятате, че сте подходящ кандидат за конкретната роля или компания.
Не е необходим преразказ на CV-то ви, започвайки от училищните години. Както при автобиографията, така и тук, маркирането на важните моменти от кариерата ви трябва да започне в обратен хронологичен ред. Помнете – само най-важното и това, което има отношение към конкретния повод за срещата.
Имам любима сентенция – „Липсата на подготовка е подготовка за провал“. Не губете своето време и времето на интервюиращия, като се явявате на среща без предварителна подготовка и с очаквания отсрещната страна да ви разкаже всичко. Да, подготвеният кандидат е интересният за нас кандидат. Какво имам предвид?
На каквато и фаза в процеса на подбор да сте, добрата подготовка включва набелязването на адекватни въпроси към интервюиращия, които ще ви помогнат да прецените дали съответната компания, роля, култура, екип и т.н. са подходящи за вас, както и вие за тях, или не. Подберете въпроси, които ще покажат, че сте отделили време да проучите компанията, за която се кандидатирате, да помислите критично за себе си в контекста на позицията. Ние не търсим красив разказ кои са силните ви страни, а конкретни примери от работата, които демонстрират успешното им използване и резултатите, до които са довели в кариерата ви дотук. Толкова много кандидати, дори и с доста опит, идват на срещите неподготвени и убедени, че все някак ще го „отиграят“ впечатляващо. Бъдете разумни и просто се подгответе!
Нека ви издам тайна. Не най-квалифицирания кандидат спечелва ролята. Може да отговаряте на всички критерии, изброени за позицията. Обаче това не означава автоматично, че сте най-добрият. Описанието на позицията е само един от инструментите за вземане на решение. Най-важният таен критерий е да сте „подходящ“.
Интервюиращият иска да знае не просто дали може да свършите работата, а дали може да го направите по-добре от другите кандидати. Щом са ви повикали на интервю, това означава, че смятат, че покривате основните критерии. А срещата е моментът, в който трябва да покажете, че тъкмо вие бихте били правилното решение за конкретната роля в съответната организация.
Това е комплексна преценка, която се опира както на уменията на кандидата, така и на личностни качества като адаптивност, желание и капацитет за учене и усъвършенстване, комуникационни умения и стил, зрялост, увереност, дори чувство за хумор. Решението е комбинация от това как интервюиращия ви възприема, как се чувства във ваше присъствие и как мисли, че вие бихте се вписали и подсилили конкретния екип. Преценката е спрямо стратегията на организацията, така че вашето назначение да донесе положителни резултати в дългосрочен план.
За мен лично – умението да замълчиш преди да отговориш, особено когато ти е зададен наистина труден въпрос. Премереното мълчание е сигнал за зрялост, увереност и способност да понесеш дискомфорта на тишината, за да отговориш адекватно на събеседника си.
Имала съм случаи, в които кандидат е идвал с изготвена презентация на интервю, за да илюстрира постиженията си, отговарящи на нуждата на конкретната роля. За мен това беше доказателство за силна мотивация, за задълбочен предварителен анализ на ролята, структуриран и нестандартен подход.
Изпращането на кратък проследяващ мейл след срещата за мен си остава също добра практика.
Намирам липсата на зрителен контакт със събеседника за особено мъчителна. Такъв човек трудно може да спечели доверие и интерес към себе си. Имало е кандидати, които непрекъснато гледат часовника или вратата. В такива случаи предпочитам да приключа интервюто по-бързо, за да спестим ценно време и усилия и на двете страни. Неприятно е и, когато събеседникът си играе с дадената му визитка, мачка я или пък я остави на масата накрая. Добрият кандидат има повишено умение за самонаблюдение и усет за такт.
Как е най-удачно кандидат да обясни „дупките“ в автобиографията си?
За интервюиращия е важно, дали може да се справите добре с работата и да паснете на организацията. Всеки може да има „дупки“ в резюмето си – грижим се за близки, възстановяваме се от боледуване, вземаме време за личностно развитие, търсим нова кариерна посоката. Ние питаме за причините и това, което търсим е честен отговор.
Опитните интервюиращи имат силно развит усет за това кога им хвърлят прах в очите. Ето защо най-добрият подход е откровеният. Случва се да има периоди на незаетост по една или друга причина. Споделете накратко какво се е случило.
Ако сте били уволнени или съкратени, особено след кратък период на наемане, често причината може да не е във вас. В крайна сметка „лошият избор“ обикновено е грешка на наемащия мениджър. Работодателите имат последната дума в подбора, не вие.
Така че, когато търсим информация за периодите, в които не сте работили, то е по-скоро, за да намалим риска от това ние самите да направим неудачен избор.
Разбира се, не всички интервюиращи са еднакви, но вярвам, че ако прилагате горните съвети, интервютата ви ще протичат добре и ефективно и за двете страни.
Автор: Теодора Атанасова е Сертифициран Професионален Коуч в сферите life coaching, career and executive coaching и дългогодишен професионалист в областта на мениджмънт подбора и консултирането.
Прочетете още: Успешното интервю – ключови стъпки за кандидата
Подготовка за интервю за работа – по телефон, на живо или видео