- май 21, 2018
- Лизинг на персонал (EOR), Подбор на персонал, Последни новини
Служител поиска промяна в графика и настана хаос
Toва е кариерна рубрика на Лиз Райън, авторитетна авторка във Forbes. В нея тя отговаря на писма на своите читатели.
„Уважаема Лиз,
Аз съм HR мениджър в малка, бързо развиваща се софтуерна фирма. Имаме 105 служители и 27 отворени позиции. Обичам работата си, но съм много натоварена – подбор на персонал, отношенията със служителите, обучения, компенсации и придобивки, както и всички въпроси, свързани с HR. Помагат ми асистент и рикрутър на граждански договор.
Преди година рецепционистката ни „Наоми“ напусна компанията. Наоми беше подчинена на „Мери“, асистент на нашия CEO. Причината, поради която Наоми докладва на Мери (която няма други подчинени служители), е, че в предишния ни офис лобито се намираше точно пред кабинета на главния изпълнителен директор „Кърк“ и той поиска от асистентката му, Мери, да контролира рецепционистката. Наоми започна при нас на половин работен ден, а след това стана на пълен работен ден.
Когато Наоми напусна, въпросът отново се появи: на кого трябва да е подчинена рецепционистката? Мери искаше заместникът на Нойми да й докладва. Аз предположих да e към ЧР отдела, защото Мери не супервизира Наоми по никакъв начин. Наоми все се оплакваше, че няма какво да прави. Междувременно аз не смогвам с работата.
По моите наблюдения Мери не се е опитвала да обучи Наоми, да разговаря с нея за нейната работа. Така че, когато Наоми напусна, повдигнах въпроса, че може би заместникът й трябва да докладва на мен или на някой друг. Мери беше против. Знаеше, че Кърк ще я подкрепи, само защото тя е негов помощник.
Веднъж месечно имаме среща на мениджърите, но Мери не присъства, защото според нея тези срещи са „скучни“ и тя е твърде заета. Всеки друг ръководител идва на срещите.
Мери интервюира кандидатите за рецепционист. Тя избра „Анита“. Анита не е страхотен служител, но се сприятелява с колегите. Тя е много дружелюбен човек. Нашите вендори, които идват в офиса ни през една-две седмици, обичат Анита. Когато във фоайето няма посетители, Анита чете списание или влиза във Facebook.
Попитах Мери, дали Анита може да ни помага с работата в HR отдела (напр. организиране на интервюта) и тя казва: „Не, имам много работа за Анита“, но тя буквално не й дава работа.
Понякога в лобито няма посетители по цял ден и Анита няма никаква работа.
Един ден Анита ми каза: „Ще стартирам блог за Lifestyle.“ Не знам дали някога е започнала своя блог, но получавам много оплаквания, че Анита седи на рецепцията и лакира ноктите си, разговаря с приятелите си по телефона и чете списания.
Анита излезе в отпуск по майчинство през ноември. Имаме временна служителка на рецепцията, „Вивиен“. Вивиен се справя страхотно. Три различни мениджъри на отдели искат да я вземат на пълен работен ден, въпреки че тя е лизингов служител към агенция за временна заетост и таксите ни към тях са високи. Анита трябваше да се върне да работи през февруари. Една седмица преди да се върне, Анита ми се обади (не Мери) и ми каза, че има нужда от още един месец.
Вивиен трябваше да се премести в отдел „Продажби“, когато Анита се върне на работа, така че това беше отложено за месец.
Една седмица преди да се върне на работа, Анита дойде да ме види. Намерила е най-подходящата занималня за сина си, която е близо до дома й, но далеч от офиса ни. Тя каза, че има нужда от промяна на работното време, за да може да стигне до занималнята да вземе сина си, преди тя да затвори в 18:00 часа. Промяната в работното й време трябва да е такава, че да може да тръгва от офиса в 16:00 всеки ден.
Казах: „Анита, искам да намерим решение, ако е възможно, но не е толкова лесно да се намери някой, който да работи на рецепцията за един час, пет дни в седмицата“.
Тя отговори: „Ами Вивиен? Сигурна съм, че колегите й могат да я пускат за един час на ден.“ Аз казах: „Сега Вивиен е на съвсем различна позиция. Не е честно да я молим да премине от“ Вътрешни продажби “ към рецепция за един час на ден.“
Анита каза: „Трябва да направя това, което е правилно за детето ми. След две седмици ще започна да работя от 8:30 до 16:00, затова трябва да намерим решение.“ Тя беше много настоятелна.
На другия ден се срещнах с Мери. Тя ми каза: “Това е Ваш проблем, Джейн.“ Тя не искаше да реши проблема, въпреки че е отговорна за тази роля и то, защото настояваше за това!
Изпратих имейл до всички мениджъри, като ги помолих да споделят своите идеи. Всички казаха: „Нямам служител, който да може да работи всеки ден по един час на рецепцията.“
Обадих се на агенцията за временна заетост. Разбираемо и те нямат служители, които да искат да работят за един час на ден.
Казах на Мери, че съм направил всичко, което мога и че ако иска да запази Анита на работа, тя трябва да намери решение или поне партньор за мен, с когото да намерим решение. Тя продължава да казва: „Джейн, ти си отговорна за персонала, не аз.“
Не съм сигурна какво трябва да направя. Ако на рецепцията ни няма да има служител за последния час от деня след две седмици, аз съм тази, която ще се разболее – не Мери. Не мисля, че ще мога да намеря някой, който иска да работи за един час на ден. Не ми харесва факта, че служител може да каже „Променям работните си часове – вие се оправяйте с последствията“ и по някакъв начин това става мой проблем.
Към момента всички знаят за проблема с Анита. Това е най-обсъжданата тема в нашия офис. Около 70% от екипа иска да се отърве от Анита и да намерим нов рецепционист. Казват, че не е честно Анита да си тръгва час по-рано и никой друг да няма право на променя работните си часове.
Около 30% от нашия екип иска да намеря друго решение, така че Анита да остане тук. Те казват: „Как можем да наричаме работно си място „семейство“, ако не можем да справим с казуса на една майка?“
Какво трябва да направя?
Благодаря,
Джейн“