Ако по една или друга причина напоследък ви се налагало да избирате компания за подбор, на която да се доверите в качеството си на клиент или кандидат, вероятно ви е направило впечатление големия брой играчи на нашия пазар и разнообразните предложения, идващи от тях.
Сред критериите, по които може да направите избора си, има и един не толкова видим, но показателен за начина, по който компанията работи. А именно – финансовия модел, по който формира възнаграждението си. По-ориентираните „потребители“ знаят, че има два модела, наричани на професионалния ни жаргон с английските термини contingency/success fee и retainer – съответно възнаграждение при успех и ангажирано възнаграждение.
Като компания, работеща по модела retained search, често ни се налага да обясняваме разликата между двата подходa. За клиентите е важно да разберат кога е адекватно да се прилага всеки един от тях и защо за компании като нашата единственият възможен оперативен модел е именно този, без това да е самоцел.
Съблазнителността му е видна с невъоръжено око: клиентът заплаща комисионна единствено при успешно назначение. В допълнение често е изкушен да даде възложението на повече от една фирми, следвайки принципа на Мечо Пух за „колкото повече – толкова повече“. „Чиста работа“, „минимизиран риск“, „нека най-добрите и бързите победят“, биха си казали мнозина…
Има, обаче и обратна страна на монетата, която се отразява пряко на крайния резултат. Как изглеждат нещата от страна на професионалните рикрутъри, какво е отношението и мотивацията им при такива проекти?
Съвсем възможно е при горния сценарий едни и същи хора да бъдат „атакувани“ от консултанти от различни компании за една и съща позиция. Това често обърква кандидатите, създава чувство за хаос и непрофесионализъм, впоследствие затруднява и клиента. Често настъпват спорове кой консултант е представил кандидата пръв. Представете си колко висока е личната мотивация на човека, работещ в такъв модус. Добрият проект за един рикрутър е този, който му отнема най-малко усилия и време да бъде изпълнен.
Фирмите, работещи по този модел, обикновено се концентрират върху вземането на голям брой такива проекти, за да може да оцелеят. Съответно колкото по-трудни стават възложенията, толкова по-малко стават вниманието и времето, което компанията може да им отдели, както и шансовете да приключат успешно. Натискът върху отделните консултанти е да „затварят“ позициите възможно най-бързо, за да поемат следващи. От друга страна се поемат, колкото може повече сходни позиции/клиенти отново с цел потенциалните кандидати да могат да „залепнат“ на повече от една възможни роли. Представете си и какво се случва, когато един и същи кандидат е харесан от повече от един клиент в един и същи момент… Към кого да бъде лоялен консултантът в този случай?
Всичко по-горе резултира в няколко вида поведение, доста от които недолюбвани от потребителите на рикрутърските услуги: „бомбардиране“ с неподходящи CV-та, с надеждата, че все някой от кандидатите „става“, натиск върху Клиента да интервюира и наема бързо, състезаване на оферти към желания кандидат с такива от други компании, „ръчкане“ за възлагане на нови позиции, своевременно изпадане на кандидати от процеса, заради липса на лоялност и мотивираност за ролята. Всичко това е резултат тъкмо от небалансираната връзка между усилието на консултанта и възможното възнаграждение.
На първо място кандидатите. Те получават широк набор от възможности и шанс да завишават търсеното си възнаграждение в процеса. Следват консултантите по подбор, които работят по проекти, където количеството, а не качеството е водещо (масов подбор) – те носят бързи назначения и съответно бързи комисионни на консултанта. На последно място клиентите, които наемат масово и непрекъснато, за позиции с нисък риск за цялостното представяне на компанията и на които има голям „оборот“ на хора.
Contingency/success моделът не се отличава с особена задълбоченост нито от страна на Клиента, нито на консултанта. Възложенията обичайно се подават онлайн в сайта на консултанта, по телефона или в и-мейл, придружени от описание на длъжността. Повече инвестиция на време рядко се очаква. В рамките на този модел за консултанта не е нито особено мотивиращо, нито резонно да отдели сериозен времеви и професионален ресурс, тъй като няма никаква гаранция, че положените усилия биха били възнаградени.
Компаниите, които прилагат този финансов модел следват задълбочен процес и влагат доста първоначални усилия да вникнат в нуждата на клиента. Те анализират внимателно търсенето и профилът, който най-успешно би се вписал в организацията и изпълнил мисията.
Ангажираното търсене е ориентирано към най-доброто възможно решение за клиента, а не към най-бързото. Това означава, че акцентът ще бъде върху най-добрите професионалисти, а не просто най-достъпните.
В този тип проекти процесът на подбор следва ясни фази. Обикновено те маркират и отделните стъпки на плащане. В нашата практика стартираме винаги със среща (или скайп разговор) с клиента ни, за да изясним възможно най-много детайли по ролята и мисията. Следва попълването на въпросник за позицията, дискусия по описанието на ролята, полето на търсене и времевите рамки, за да се създадат ясни и реалистични очаквания за изпълнението.
Рисърч екипите анализират подходящи бизнес сектори и компании – източници на талант, за да влязат в полезрението им добри, изявени и не активно търсещи работа професионалисти. Именно това е частта, която най-често клиентът трябва да предплати, за да стартират консултантите работа по проекта. Това често е източникът на болката на клиентите, които възприемат това „авансово“ плащане като рисково, тъй като не разбират какво толкова ще получат в замяна на него. Казано с прости думи, с тази част от комисионната клиентите ангажират и резервират ресурса на компанията за подбор задължително да работи по техния проект и то в съгласуваните срокове.
А какъв е проблемът една компания да работи проекти едновременно и по единия, и по другия модел и защо консултантите не са склонни да правят компромис с модела, който следват? Просто казано, защото ако опитаме да работим по проекти с плащане при успех, съвместно с тези с ангажирано възнаграждение, винаги приоритетно вниманието ни ще е върху клиентите, гласували ни по-голямо доверие.
Именно вашата ангажираност с подбора на конкретната позиция, съчетана с ангажираността на консултанта с вашия проект са гаранция за качествения краен резултат. Добрите и дългосрочни взаимоотношения между клиент и консултант, обикновено се изграждат тъкмо чрез сътрудничеството по такива проекти.
Автор: Теодора Атанасова е Сертифициран Професионален Коуч в сферите life coaching, career and executive coaching и дългогодишен професионалист в областта на мениджмънт подбора и консултирането.