- септември 19, 2025
- Последни новини
Quiet quitting срещу Hustle culture – къде е балансът?
Quiet quitting (буквално „тихо напускане“) не означава реално напускане на работа, а е термин за явление, при което служителите спират да влагат допълнителни усилия извън формалните си задължения. Терминът стана популярен преди 2-3 години в социалните мрежи (особено TikTok), като реакция на т.нар. „hustle culture“ (култура на постоянна заетост и амбиция). При този тип култура се поставя на пиедестал непрекъснатата работа, стремежа към продуктивност и постиженията на всяка цена. Плюсовете й са, че може да мотивира хората да бъдат по-целеустремени, да развиват умения и да постигат целите си. От друга страна, минусите могат да се изразяват в бърнаут, стрес, проблеми с физическото и ментално здраве и загуба на баланс между работа и личен живот. Критиците на hustle културата твърдят, че тя създава илюзията, че човек винаги „трябва“ да прави нещо полезно, а почивката е вид губене на време (ако не работиш непрекъснато върху нещо, „губиш време“ и изоставаш).
Как могат да бъдат определени характеристиките на hustle culture?
Тези характеристики включват някои типични прояви в поведението на хората:
- Работата е централна ценност – човек се определя чрез професионалните си успехи и продуктивността си.
- Прекалено натоварване – дълги часове работа, често извънредно и без баланс между личен и професионален живот.
- Фокус върху успеха и парите – личната стойност често се свързва с това колко бързо се издигаш, колко печелиш или колко видими са постиженията ти.
- Придаване на изключителна важност на „заетостта“ – постоянното „нямам време“ и „работя по нов проект“ се разглеждат като престижни.
- Демонстриране на успеха онлайн – показването на продуктивност и „успех“ в социалните мрежи се превръща в част от имиджа.
Как се проявяват всички тези характеристики в ежедневието?
Тези характеристики могат да имат различно проявление в ежедневието като:
- Идване по-рано в офиса и стоене до късно, представено като знак за отдаденост и ангажираност.
- На разположение по имейл и телефон по всяко време на денонощието, защото шефовете може да имат нужда от нещо
- Натиск за постоянен растеж
- Демонстрации в социалните мрежи на постоянната връзка с лаптопа, независимо дали си на плажа, в заведение или в превозно средство.
- Култ към сутрешната рутина и мултитаскинга (ставане в много ранни часове, тренировки, четене или други активности и няколко срещи до часове, в които други хора обичайно тепърва стартират работния си ден).
Това се превръща в причина много хора да започват да се противопоставят на hustle culture чрез концепции като slow living и quiet quitting, с цел да търсят по-балансирани начини за живот и работа. Slow living е философия, при която се поставя акцент върху качеството, а не върху количеството. Свързва се със съзнателно намаляване на темпото и насърчаване на наслаждаването по пътя на постигане на успехи и развитие, а не в бързането към целите.
Другата концепция – quiet quitting всъщност може да се разглежда като форма на пасивен протест срещу прекомерните изисквания на работодателите, без да се стига до реално напускане. Причините за това най-често са: професионално прегаряне, липса на признание и справедливо заплащане, желание за баланс между работа и личен живот.
В какво на практика се изразява quiet quitting в поведението на служителите?
1. Фокус върху задълженията, но нищо извън тях
Служителите работят стриктно само в рамките на длъжностната си характеристика.
2. Строго спазване на работното време
Служителите приключват задачите си в рамките на договореното време и не отговарят на имейли или съобщения след края на работния ден. Ако се налага да остават извънредно на работа, правят това само срещу допълнително заплащане.
3. Ниска ангажираност към фирмената култура
Служителите избягват неформални събития, тиймбилдинги или активности, които не са задължителни.
4. Поставят ясен баланс между работа и личен живот
Хората поставят граници и дават приоритет на семейството, хобитата и личното време.
5. Не поемат допълнителни задачи, които не са част от официалната им роля
Служителите не се включва доброволно в допълнителни проекти и инициативи.
Вместо quiet quitting да се разглежда като „проблемен“ феномен, може да се приеме като сигнал за нужда от нов тип работна култура. Тук може да възникне въпросът: Наистина ли е проблем quiet quitting или е просто естествено връщане към идеята, че работата е само част от живота, а не целият живот? Отговорът както винаги е в баланса: служителите не са длъжни да се жертват безкрайно, а работодателите имат право да очакват професионализъм и ангажираност.
Ключът е в търсенето на баланс и гъвкавост в работните модели, по-добра комуникация, признание и мотивация (не само финансова) и култура на уважение (служителите да се чувстват ценени, а не използвани).
СВЪРЖЕТЕ СЕ С НАС ЗА HR УСЛУГИ И ПОДБОР НА ПЕРСОНАЛ ☎ 0886 83 71 81
ИЗПРАТЕТЕ ЗАЯВКА ЗА ПОДБОР НА ПЕРСОНАЛ И HR КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ