Плюсовете й са, че може да мотивира хората да бъдат по-целеустремени, да развиват умения и да постигат целите си. От друга страна, минусите могат да се изразяват в бърнаут, стрес, проблеми с физическото и ментално здраве и загуба на баланс между работа и личен живот. Критиците твърдят, че тя създава илюзията, че човек винаги „трябва“ да прави нещо полезно, а почивката е вид губене на време.

Много хора започват да се противопоставят на hustle culture чрез концепции като slow living и quiet quitting, с цел да търсят по-балансирани начини за живот и работа. Slow living е философия, при която се поставя акцент върху качеството, а не върху количеството – съзнателно намаляване на темпото и наслаждаване на пътя, а не бързане към целите.

Quiet quitting всъщност може да се разглежда като форма на пасивен протест срещу прекомерните изисквания на работодателите, без да се стига до реално напускане. Причините най-често са: професионално прегаряне, липса на признание и справедливо заплащане, желание за баланс между работа и личен живот.

Вместо quiet quitting да се разглежда като „проблемен“ феномен, може да се приеме като сигнал за нужда от нов тип работна култура. Наистина ли е проблем, или е просто естествено връщане към идеята, че работата е само част от живота, а не целият живот? Отговорът, както винаги, е в баланса: служителите не са длъжни да се жертват безкрайно, а работодателите имат право да очакват професионализъм и ангажираност.