Лидерството от този тип е вродено. Някои го имат и за съжаление, някои го нямат. Често ми се случва да се боря с нагласите на лидерите на високо управленско ниво, докато ги коучвам. Изненадва ме и се боря с неспособността им да се самоосъзнаят и да не осъзнават, че всяко тяхно действие изпраща послание. Всяко решение или липса на такова изпраща съобщение.
Бих определил този стил на лидерство като автентичен и истински. Беше ли нужно ли да се каже на този CIO да е любезен и да достави пица за екипа си? Усещането за това става без усилие и е нещо естествено.
Винаги съм усещал, че това, което правите, когато никой не ви гледа, показва истинския човек, който сте. Това е добротата, което правите, когато не очаквате нещо в замяна.
Да станеш автентичен лидер не е лесно. Необходимо е много самонаблюдение, желание да се опознаваш и смелост да правиш правилните неща. Това включва степен на самоотверженост. В един свят, претъпкан от важни, морално корумпирани и нефункциониращи лидери, автентичното ръководство е и винаги ще бъде на върха на най-добрите лидерски стилове.
Имам един близък приятел, който е психиатър. Той ми каза, че по време на сеансите с пациенти е нужно те да бъдат анализирани, за да разберат по-добре себе си. Винаги се сещам за това знание, когато задам въпросите на лидерите: „Знаете ли кой сте? Разбирате ли себе си?”
Това са силни въпроси, които трябва да си задаваме от време на време. Нашето възприятие за себе си може сериозно да се изкривят през годините. Като лидер, който е на върха на корпоративната хранителна верига, уважението, което демонстрират вашите подчинени, може да създаде фалшиво усещане за това кой си. В продължение на определен период от време това може да ви заслепи. Ако не се спирате периодично и оглеждате в огледалото на честния анализ, можете да се заблудите, като си мислите, че имате всички отговори и знаете какво е най-добро.
Подобен самозаблуждаващ се лидер е опасен за всяка организация.
Ефективните лидери са като диригенти на оркестър. Също както диригентът има за задача да оптимизира и хармонизира усилията на всеки музикант да създаде нещо по-голямо и по-мощно от дискретни, индивидуални изпълнения, от лидерите се очаква да направят същото.
Ефективният лидер трябва да се увери, че всеки разбира посоката и най-малкото разбира пътя, по който се движи. Те се опитват да набавят на хората информация, какво се очаква от тях. Също да им осигурят възможност да участват плавно в работния процес, да получават обратна връзка, за да подобрят личния си и екипен успех.
Подобно на диригента на оркестър, лидерът трябва да може да организира великолепни изпълнения като екип, вместо да управлява ги управлява като отделни единици или изпълнители.
Ефективните лидери изграждат солидна основа за успех, като първо се съсредоточават върху идентифицирането и адресирането на собствените си нужди от развитие, а след това върху изграждането на взаимоотношения и насърчаването на работата в екип, а не просто да насочват усилията на другите.
Въпреки че може да изглежда нелогично, най-важният аспект от развитието на вашия екип е да отделите време за себе си. Много лидери смятат, че фокусирането върху управлението трябва да бъде техен първи приоритет, а не осъзнаването, че ефективното лидерство започва със самите нас като личности. Ясното разбиране за себе си е критичната основа на ефективното лидерство.
Следващия път, когато мислите за ефективността на ръководството си, помислете първо за това доколко добре се разбирате, преди да помислите за другите.
Рон Томас е управляващ директор, Strategy Focused Group DWC LLC, със седалище в Дубай. Той също е старши преподавател и представител на Института за човешки капитал, обхващащ региона MENA / Азиатско-тихоокеанския регион.
Източник: www.tlnt.com
Прочетете още: До вчера – колега, днес – Вие сте шефът