Според най-новите теории, хибридния модел на работа е бъдещето, към което компаниите трябва да се адаптират с правилните инструменти. Въпреки, че хибридните работни култури са чудесен начин за повишаване на производителността и удовлетвореността на служителите, съществуват и много предизвикателства. От една страна дистанционната работа заменя необходимостта служителите да присъстват физически на работното място. Това намалява оперативните разходи и означава, че компаниите не трябва да харчат допълнителни средства за физически офиси. От друга страна, служителите, които работят от вкъщи, се сблъскват с някои проблеми, като например да се чувстват изолирани и не винаги да успяват да постигат добър синхрон с колегите си. Ето защо хибридният модел се счита за по-добър както от физически присъствения, така и от изцяло дистанционния. Той съчетава повишената производителност на дистанционно работещите служители със сътрудничеството и комуникацията в реалната среда на физическите офис пространства. Хибридната работна среда помага на служителите да бъдат и по-отговорни, позволявайки им се чувстват по-уверени и независими. И все пак остава въпросът: Как преминавайки към такъв модел на работа, да се създаде и поддържа устойчива корпоративна култура? Някои от начините за това включват:
Стратегическото включване на технологии не е само въпрос на избор, а е от съществено значение за ефективното сътрудничество. Цифровата ера изисква промяна към иновативни решения, които позволяват на екипите да си взаимодействат и да си сътрудничат безпроблемно, независимо от физическите ограничения. За да се постигне това, компаниите трябва да поставят като приоритет използването на комуникационни инструменти, които служат като основа на тяхната виртуална работна среда. Тези комуникационни инструменти, трябва са в съответствие със спецификите на собствения им работен процес. Независимо дали става въпрос за платформи за съобщения или специализирани видеоконферентни услуги, акцентът трябва да бъде върху избора на инструменти, които подобряват, а не усложняват оперативните процеси. Едновременно с това, е препоръчително провеждането на структурирани обучения за запознаване на членовете на екипа с избраните инструменти. Значението на възприемането на технологиите се крие в способността им да рационализират процесите. Отвъд обикновената оперативна ефективност, инструментите за сътрудничество създават осезаемо чувство за свързаност сред членовете на екипа, преодолявайки присъщите ограничения на физическата дистанция и укрепвайки цялостната екипна динамика. Интегрирането на технологиите насърчава среда, благоприятна за иновативно решаване на проблеми и творческо сътрудничество.
Бариерите в комуникацията водят до неразбирателства, конфликти, загуба на информация и затрудняване на връзката между хората. Лошата комуникация прави по-трудно задържането и привличането на висококвалифициран персонал и намалява продуктивността, което носи значителни разходи за компаниите. В дистанционните и хибридни екипи прозрачната и приобщаваща комуникация се превръща в основен елемент. И тук ключът не е само в чистото предаване на информация, но и в създаването на среда, в която всеки член на екипа се чувства ценен, информиран и включен в дейностите. Насърчаването на открити дискусии, активното търсене на обратна връзка от всички членове на екипа, независимо от тяхната роля или местоположение, повишава чувство за принадлежност и значимост. Приобщаването в комуникацията надхвърля простото разпространение на информация, говорим за създаване на пространства, където многообразието от перспективи се уважава, оценява и активно се търси.
Решението се крие в съзнателното организиране на дейности за изграждане на екип във виртуална среда, а редовността на провеждане е ключова при организирането на тези дейности. Целта е служителите да се свързват извън обхвата на дискусиите, свързани с работата. Независимо дали е един, два пъти в седмицата или един път месечно, честотата гарантира, че тези ангажименти стават неразделна част от рутината на екипа, изграждайки усещане за общност.
Дейностите сами по себе си трябва да бъдат разнообразни и приобщаващи, обхващащи различни интереси и предпочитания. Насърчаването на виртуални дейности за изграждане на екип не е просто развлекателна дейност, а стратегическа инвестиция в динамиката на екипа. Тези дейности допринасят за повишено благосъстояние, засилено чувство за принадлежност и позитивна работна култура, при която значението на личните отношения е важно за постигането на колективни професионални успехи.
Културата на доверие стимулира иновациите и споделянето на знания, създавайки по-устойчива и сътрудничеща си работна сила. В хибридни екипи, където физическото разстояние може да създаде бариери, културата на доверие действа като свързващ елемент, който поддържа екипите обединени и ангажирани към общите цели. Тя не е просто важна, а основна за успеха в такава среда. Доверието е директно свързано със задържането на служителите. Тенденцията е хората да остават по-дълго в организации, в които цари доверие, което ги кара да се чувстват по-ангажирани и отдадени на целите на компанията.
Изграждането на положителна фирмена култура не включва само посрещане на непосредствените нужди, свързани с работата. Това изисква проактивен подход, който инвестира в растежа и развитието на членовете на екипа. Инвестирането в растежа на служителите включва предлагането на разнообразна гама от възможности за професионално развитие. Този ангажимент за продължаващо обучение съответства на дългосрочната визия на компанията, насърчавайки култура, в която хората могат да растат заедно с бизнеса.
Менторските програми представляват такъв ценен аспект на професионалното израстване, споделянето на знания и подобряването на уменията. Менторите могат да насочват служителите през различните аспекти на тяхното професионално усъвършенстване, предоставяйки съвети, подкрепа и насоки, които надхвърлят традиционното обучение.
Осигуряването на ресурси за разширяване на уменията също е от решаващо значение. Достъпът до онлайн курсове, сертификати и други подходящи материали, дава възможност на служителите да поемат контрола върху своето професионално развитие. Това не само подобрява индивидуалните умения, но и обогатява колективния набор от умения на целия екип, допринасяйки за устойчивостта и конкурентоспособността на компанията.
Насърчаването на възможности за професионално развитие е стратегическа инвестиция в дългосрочния успех както на отделните хора, така и на компанията като цяло. Чрез насърчаване на култура на непрекъснато учене и предоставяне на платформи за разширяване на уменията, компаниите не само задържат най-добрите таланти, но и позиционират себе си по-добре в конкурентната среда на дистанционната и хибридна работа.
В динамичния пейзаж на дистанционната и хибридна работа, лидерството играе решаваща роля при оформянето на организационната култура. Поведението и отношението, демонстрирани от лидерите, не само влияят върху непосредствената работна среда, но и задават тона за компанията. Лидерството чрез пример, особено по отношение на гъвкавостта, адаптивността и положителното мислене, води до създаване на позитивна работна култура. Лидерите, които демонстрират гъвкавост и адаптивност, вдъхват увереност и устойчивост на своите екипи. Демонстрирането на гъвкавост включва отвореност към алтернативни работни договорености, признаване на разнообразни нужди и предоставяне на решения според тях. Лидерите, които открито признават и се справят с предизвикателствата, създават среда, в която решаването на проблеми е съвместно. Това не само създава атмосфера на прозрачност, но и насърчава колективния подход при преодоляване на препятствията.
Признаването и празнуването на постиженията на екипа, независимо дали са големи или малки, насърчава култура на признателност и споделени постижения. Това създава атмосфера, в която хората се чувстват ценени, мотивирани и вдъхновени да дават най-доброто от себе си. Лидерството чрез пример не е просто вид ръководна философия, това е инструмент за оформяне на цялостната културата на организацията.
Отличната хибридна работна култура е такава, в която всички служители, независимо от местоположението, са продуктивни, ангажирани към работата и се чувстват свързани помежду си. Чрез създаване на споделена цел, отбелязване на успехите, планиране и прекарване на време заедно, може да се изгради усещане за принадлежност и да се поддържа позитивна корпоративна култура.
ИЗПРАТЕТЕ ЗАПИТВАНЕ ЗА
ПОДБОР НА ПЕРСОНАЛ И HR КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ