Свидетели сме на това как границите между работа и личeн живот се размиват. За това спомогна нарастването на броя цифровите устройства, които използваме. Този феномен особено се почувства чрез масовото възприемане на дистанционна работа по време на пандемията.
Това породи желание сред служителите да могат да се изключват и да не се налага работата да навлиза в личното им време. Всъщност няколко европейски държави са в процес на приемане на закони, осигуряващи това право.
Дигиталните технологии трябваше да ни помогнат да получим свобода, като ни дадат автономия не само да работим, когато искаме, но и където искаме. Това е вид автономия, за която мислители като Дан Пинк отдавна твърдят, че е в основата на нашата ангажираност на работата.
Факт е, че имаме усещането, че тази визия всъщност не е изпълнена, въпреки масовото навлизане на различни цифрови и мобилни технологии на работното място.
В исторически план имаше сериозни опасения, че отдалечената работа поставя хората в неравностойно положение по отношение на заплащането, повишенията и оценка на доброто изпълнение на задачите. Съществува подозрение, че приемането на цифрови устройства е повече в полза на работодателя, тъй като се очаква служителите да са на разположение 24/7. Някога това беше относително незначително съображение. Обаче пандемията го превърна в централна тема. Сега чувството за справедливост е обострено. Ново проучване на консултантската фирма HSM на Lynda Gratton подчертава колко е важно този нов начин на работа да се разглежда като равноправен и справедлив.
„Мениджърите са изправени пред много дилеми и въпроси. Те засягат това как управляват гъвкавостта, също и как проявяват своята загриженост и отговорност. В допълнение, засягат ролята на автоматизацията за определени задачи и работата от вкъщи спрямо продуктивността в офиса“, обяснява Gratton.
Пандемията ни показа колко далеч трябва да стигнем, за да постигнем такава справедливост на работното място. Не само, че работното време се е увеличило за някои служители, но има и неравномерно разделение между половете. От жените се очаква да поемат по-голямата част от домакинските задължения, които включват деца, които учат онлайн от вкъщи, докато училищата са затворени. Автономността и гъвкавостта, които цифровите технологии обещават, все още не са се превърнали в редовни работни практики. Още няма много ясни очаквания кога служителите трябва да сте на разположение на работа.
То разглежда и оценява правната, социална и бизнес литературата по темата. Опитва се да предложи нов модел, който справедливо ни компенсира за всяка работа, която вършим извън традиционните часове. Това е модел, който силно разчита на най-новата вълна от интелигентни технологии за наблюдение.
Изследването предлага да се използват дигитални инструменти, за да се следи внимателно всичко, което хората правят. Проследяването се осъществява, независимо дали служителите са в приложения за съобщения, офис инструменти или комуникационни платформи. Разбира се, когато работата не е дигитална по своята същност, това ще изисква ръчно въвеждане. На свой ред това издава факта, че такъв подход все още се върти около измерване на влизанията, а не на продуктивността.
Ясно е, че установените до сега показатели вече не са полезни при оценката на представянето. KPI ще трябва да бъдат калибрирани, за да отразяват един свят, който по своята същност е по-гъвкав. В наши дни границите между работата и личен живот са размити, както никога досега. Цифровата колонизация на дома не е правилното решение, дори ако съществуват инструменти за това. Това решение подкопава доверието и прозрачността, които са толкова жизненоважни за справедливо работно място, подчертава Gratton.
Ако доверието и прозрачността присъстват на работното място, тогава наблюдението може лесно да се разглежда като положителна характеристика, която помага за подкрепа на работната сила. Без тях то бързо се превръща в натрапничество и експлоатация.
Той също така отбеляза колко излишни стават подходи като „управление чрез разходка“ и „политика на отворените врати“. Организациите по света бързо разбраха колко малко знаят за това колко добре работят екипите им.
Доверието е от решаващо значение, независимо от начина на мониторинг, който мениджърите ще изберат. Това се касае, както за мениджърите, които се доверяват на персонала да работи ефективно, така и за служителите, които се доверяват на мениджърите да се държат етично и подкрепящо.
В много отношения COVID изостри тенденциите в управлението на ефективността, които бяха налице и преди това. Например, изследванията, публикувани миналата година, подчертаха важността на дигиталната трансформация при управлението на ефективността. Тези организации, които възприемат подход към хората и управлението на изпълнението, основан на данните, ще имат по-благоприятно развитие.
Ето и какво казва докладът:
„Най-голямото културно и организационно въздействие на системите за управление на производителността от следващо поколение, се състои във времето, темпото и въздействието на обратната връзка. Вместо годишни, тримесечни или импровизирани, ориентираните към таланти и отчетност организации, ще се насърчи даването на почти постоянна обратна връзка.“
По-качествени резултати се получават само чрез по-добро качество на обратната връзка. Това винаги е било така, но COVID-19 наистина подчерта важността на обратната връзка.
Трябва да има не само яснота между направените оценки и последващите възможности за развитие на тези, които се оценяват, но и прозрачност на процеса, който позволява да надделее доверието и справедливостта. По този начин ще се развие културата на даване на обратна връзка.
Очевидно в момента има много напрежение и несигурност около работата. Ако организациите искат да извлекат най-доброто от своята висококвалифицирана работна сила, тогава е важно да поставят доверието и честност да са в центъра на всичко, което правят.
Автор: Ади Гаскел за www.forbes.com
Снимка: Freepik.com