Понякога истинските проблеми не ги причиняват лошите служители, които се забелязват лесно и човек се справя с тях. Нерядко истинските проблеми се причиняват от служители, които изглежда, че работят задоволително добре, но всъщност бавно унищожават морала, отношението и представянето на другите служители.
Ето как да разберете дали колегите ви са токсични:
Имате среща, на която се обсъждат въпроси и се споделят притеснения, взимат се решения. Всички присъстващи подкрепят взетите решения. И тогава някой провежда „среща след срещата“. Той или тя говори за проблеми, които не е споделил по-рано пред всички. Понякога дори споделя с екипа, че идеята е ужасна, но трябва да се направи. В такава ситуация, взетото вече решение няма да бъде изпълнено. Когато изчакате срещата да свърши и заявите „Няма да подкрепя това решение“, все едно казвате „Ще се съглася с всичко, но това не означава, че ще го направя. Дори ще работя срещу него.“ Такива хора трябва да работят някъде другаде.
Някой служител се е справил чудесно през миналата година, миналия месец или дори вчера. Оценявате го. Благодарни сте му. И все пак днес е нов ден. Работата не е свършила. Единственият реален измерител за стойността на всеки служител е осезаемият принос, който той или тя прави ежедневно. Когато кажете, че сте си заслужили определени права, все едно заявявате, че вече няма да работите толкова усилено. И внезапно, преди да го разберете, другите служители започват да се чувстват сякаш са спечелили правото да се скатават.
Колкото по-малка е компанията, толкова по-важно е служителите да са здраво стъпили на земята, да се адаптират, бързо да сменят приоритетите и да правят каквото е нужно, без значение от позицията, която заемат.
Всяка задача, която служителят върши, стига да не е неетична, неморална или незаконна, дори да е под нивото на заеманата позиция, е задача, която служителят трябва да върши с желание. Добрите служители забелязват сами проблемите и ги разрешават.
Когато заявите „Това не е моя работа“, сякаш казвате „Интересувам се само от себе си.“ Такова поведение е пагубно за цялостното представяне, защото превръща сплотения екип в нефункционална група от индивиди.
Опитът е важен, но ако не води до по-добри умения и представяне, както и по-добри резултати е безполезен. Веднъж един колега казал на по-младия си супервайзор „Моята роля е да бъда ресурс.“ Чудесно, но тогава стоял цял ден в кабинета си, чакайки останалите да отидат при него, за да им сподели своята мъдрост. Естествено, никой не го направил. Когато някой каже, че има повече опит, все едно казва, че не е необходимо да мотивира решенията или действията си. Опитът или заеманата позиция не би трябвало да печелят спорове. Мъдростта, логиката и преценката винаги трябва да печелят – без значение чии са тези качества.