Веднъж преди среща говорехме за супервайзорите в другия отдел, когато новият ни шеф погледна и каза: „Спрете. От сега нататък няма да казваме нищо лошо за останалите, освен ако не са с нас в стаята. Точка по въпроса.“ Дотогава не смятах клюките за част от фирмената култура – просто ги имаше. Всички го правехме. И беше гадно – особено да си обект на клюките.
Ако някой от служителите обсъжда с повече от един колега какво прави Марта в работата си, няма ли за всички да бъде по-добре, ако отиде и говори направо с Марта?
Работодателите, които създават култура на клюки, не само, че хабят време, което може да се използва за продуктивни разговори, но и карат служителите си по-малко да уважават колегите. Нищо, което накърнява достойнството или намалява уважението към служителите, не трябва да бъде толерирано.
Новите служители работят усилено. Работят дълги часове, постигат заложените цели и надхвърлят очакванията. Те „къртят“. В един момент чуват от някой по-опитен колега: „Работиш твърде усилено и караш всички останали да изглеждаме зле.“ Когато става въпрос за сравнения, добрият служител не се сравнява с останалите, а със себе си. Лошите служители и колеги не искат да правят повече, искат другите да правят по-малко. Не искат да печелят, а просто да уверят другите, че не губят. Скоро почти всички спират да го правят, а тези, които все пак продължат, биват отбягвани заради качество, което всички служители трябва да притежават.
Добре, може би колегата е свършил сам почти цялата работа. Може би без него екипът нямаше да се представи толкова добре. Но вероятно нямаше да стане така. Човек не постига нищо важно сам, колкото и някои хора да обичат да изтъкват обратното. Добрият служител и добрият екипен играч споделят славата. Той уважава другите, хвали ги, оценява ги и им позволява да блестят. Това е особено валидно за служители на лидерски позиции – празнуват постиженията на останалите и знаят, че успехът им ще повлияе и на тях. Когато кажете „Аз свърших цялата работа“ или „Това беше моя идея“ все едно казвате „Светът се върти около мен и искам всички да го знаят.“ Дори и останалите да не споделят същата житейска философия, те се притесняват да се борят за признанието, на което имат право.
Понякога, без значение какъв е проблемът и чия действително е грешката, някои хора поемат вината. С готовност приемат критиката или злоупотребите, защото знаят, че могат да се справят със ситуацията (и също така знаят, че човекът, който всъщност е виновен, вероятно не би се справил).
Малко постъпки са по-безкористни от това да поемеш незаслужена вина. И малко действия укрепват взаимоотношенията повече от това. Малко постъпки са по-егоистични от това да кажете „Не бях аз“, особено когато поне в частност, имате вина. Когато казвате „Трябва да говориш с Марта“ сякаш казвате „Не сме заедно в това.“ В най-добрите компании, всички са заедно в трудни ситуации.